Цигуларя

Свириш на струните трудно,
знам че нещо тежи,
не на лъка, на ръцете,
а на твоите стари плещи.

И песента ти някак е тъжна
и цигулката стара дори,
погледни ме разкрий си сърцето,
твоята мъка кажи.

Аз при теб се завърнах
с мисъл на страх и любов,
че няма да си тук до моста,
че сгреших в своя живот.

Вече съм баба, ти дядо,
но още сме тук, нали?
Прости за мъката твоя
И нежно ми пак засвири.

Дума дори не продума,
а бавно, той бавно запя
и свиреше тъй прекрасно
за мен и за любовта!

Жена

Мисля си, като очи затворя,
как рисувам те с поглед,
с дълга хубава коса,
бурна като река.

Стоп ,гумата на помощ,
малко къдри, блясък в очите-
и снагата тънко се прелива
в чашата с вино под лъчите.

Ти, неземна красота,
палеща искри в сърцето,
несъмнено вдъхна в мен
някаква надежда.

Аз оставам да ме водиш
и да полетя.
Твойта красота да топли,
моята душа.