В памет на баща ми Васил Игнатов, който ме дари с умението
да усещам и чувствам, да мисля и творя, да обичам и страдам.
В този раздел ще видите творбите му постфактум,
които за семейството ни са безценни и неразделни от ежедневието ни.
Приятели на Васил, спомнете си за него с любов.
Сега ще напиша нещо лично адресирано от него за мен, давайки ми сила
дори и от небето:

В живота упора имаш ти голяма,
това е кука(ТАТКО) в стената прикрепена,
на която можеш в последния момент
да закачиш въжето, да починеш,
сили нови да сбереш
и пак по пътя си нагоре да потеглиш.
Когато стигнеш до върха,
и викнеш силно - ПОБЕДИХ
надолу ти се обърни,
на куката кажи мерси!

МЕРСИ И БЛАГОДАРЯ ТАТКО!

Тук ще ви покажа някои от неговите картини